Защо крипто доставчиците правят KYC?

В България доставчиците на услуги за криптоактиви с лиценз по Закона за пазарите на криптоактиви са задължени лица по чл. 4, т. 19 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Те прилагат комплексна проверка на клиентите точно както банките.

Какви документи са нужни за KYC в България?

По чл. 53 от ЗМИП физическите лица се идентифицират с валиден официален документ за самоличност със снимка, а доставчикът пази копие от него. Записват се имената, датата и мястото на раждане, ЕГН или друг личен номер и гражданството, наред с други данни.

Какво става, ако откажа проверката?

По чл. 17 от ЗМИП доставчикът отказва операцията, сделката или установяването на делови отношения, включително откриването на сметка. Ако проверката не може да мине при вече съществуващ клиент, отношенията се прекратяват.

Защо ми искат информация отново след регистрацията?

Комплексната проверка включва текущо наблюдение дали сделките отговарят на рисковия ви профил, както и обновяване на документите. Плащане, много по-голямо от обичайното, или новите европейски правила за данъчно отчитане водят до нови въпроси.

Изискват ли портфейлите със самостоятелно съхранение KYC?

Портфейл, чиито ключове държите вие, не е доставчик на услуга и не ви идентифицира. Доставчиците, които изпращат криптоактиви към такъв портфейл или получават от него, пак идентифицират своя клиент, а над 1 000 евро преценяват дали портфейлът е негов.

KYC (комплексна проверка на клиента)

Автор Екипът на xChange.bg
Публикувано 16 септември 2026 г.

KYC е причината откриването на всяка сметка на ваше име да започва с документ за самоличност. Съкращението идва от английски и е жаргон в бранша. Законът у нас говори за „комплексна проверка на клиента“.

Какво включва проверката

Член 10 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) изброява какво обхваща комплексната проверка:

Идентифициране на клиента и проверка на самоличността му по надеждни и независими документи, данни или информация.
Идентифициране на действителния собственик, което има значение при фирмите.
Изясняване на целта и характера на деловите отношения.
Изясняване на произхода на средствата.
Текущо наблюдение на сделките през цялото време на отношенията, за да се види дали отговарят на рисковия профил на клиента, плюс обновяване на документите.

Физическите лица се идентифицират с официален документ за самоличност със снимка, от който се снема копие (чл. 53). Проверката може да стъпи и на допълнителни документи, на потвърждение от друго задължено лице или на справки в официални бази данни (чл. 55).

Задължени лица са банките, а след Закона за пазарите на криптоактиви и лицензираните по него доставчици на услуги за криптоактиви (чл. 4, т. 19). Ако комплексната проверка не може да се извърши, фирмата отказва сделката или сметката (чл. 17).

Европейската рамка

От 10 юли 2027 г. голяма част от тези правила идват от пряко приложим европейски регламент, Регламент (ЕС) 2024/1624. Член 20 от него добавя към комплексната проверка сверяване на клиентите и действителните собственици със списъците с целеви финансови санкции, както и проверка дали са видни политически личности.

Преводите на криптоактиви имат собствен слой правила. По Регламент (ЕС) 2023/1113, в сила от 30 декември 2024 г., крипто доставчиците пращат с всеки превод имената и адресите на подателя и получателя. При преводи над 1 000 евро към или от портфейл със самостоятелно съхранение те преценяват дали портфейлът е на техния клиент. DAC8 добавя към събираните данни държавата на местно лице и данъчния номер.

Пример

Преводачка на свободна практика от Бургас открива сметка в евро на свое име, за да получава около 3 000 евро месечно от агенции в чужбина. При регистрацията качва личната си карта, потвърждава адреса си и посочва за какво ще служи сметката и какъв оборот очаква месечно.

След шест месеца идва еднократно плащане от 25 000 евро, далеч над обичайното за нея. Като част от текущото наблюдение доставчикът иска фактурата или договора зад плащането. Тя изпраща договора за превод на книга, доставчикът обновява досието ѝ и сумата минава. Ако беше отказала, по закон доставчикът нямаше да продължи отношенията с нея.

Чести недоразумения

KYC не е проверка на кредитоспособността. Тя показва кой сте и как ползвате сметката, а не дали можете да вземете заем.
Регистрацията не е краят. Наблюдението продължава, докато трае отношението с доставчика.
Лицензът не значи по-малко проверки. Точно лицензираните доставчици на услуги за криптоактиви са длъжни да ги прилагат.

Често задавани въпроси

Защо крипто доставчиците правят KYC?: В България доставчиците на услуги за криптоактиви с лиценз по Закона за пазарите на криптоактиви са задължени лица по чл. 4, т. 19 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Те прилагат комплексна проверка на клиентите точно както банките.
Какви документи са нужни за KYC в България?: По чл. 53 от ЗМИП физическите лица се идентифицират с валиден официален документ за самоличност със снимка, а доставчикът пази копие от него. Записват се имената, датата и мястото на раждане, ЕГН или друг личен номер и гражданството, наред с други данни.
Какво става, ако откажа проверката?: По чл. 17 от ЗМИП доставчикът отказва операцията, сделката или установяването на делови отношения, включително откриването на сметка. Ако проверката не може да мине при вече съществуващ клиент, отношенията се прекратяват.
Защо ми искат информация отново след регистрацията?: Комплексната проверка включва текущо наблюдение дали сделките отговарят на рисковия ви профил, както и обновяване на документите. Плащане, много по-голямо от обичайното, или новите европейски правила за данъчно отчитане водят до нови въпроси.
Изискват ли портфейлите със самостоятелно съхранение KYC?: Портфейл, чиито ключове държите вие, не е доставчик на услуга и не ви идентифицира. Доставчиците, които изпращат криптоактиви към такъв портфейл или получават от него, пак идентифицират своя клиент, а над 1 000 евро преценяват дали портфейлът е негов.